ВТЕЛЀСВАМ СЕ, -аш се, несв.; втелèсам се, -аш се, св., непрех. Остар. Втелявам се; втилявам се. Буря зла не престава. Друг се конник задава. Ала веч се Будрис не втелесва, а им казва: „Честито!“ К. Христов, Кр, 42. А ето низ баиря / и Българина се задава най-подиря, / нехайно замотал един през други крак, / .. / Дохожда, спира се и все се пак втелесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72.
— Друга (диал.) форма: в т е л я̀ с в а м с е.